Процес на залесяване

Процесът на залесяване зависи от ефектът който се търси с конкретния проект. Борбата с глобалното затопляне и изменението на климата е само една от положителните страни на увеличаването на горските масиви. Горите също така успешно регулира водния цикъл, понижават температурата на въздуха, служат за дом на екосистеми като дават дом на множество животински и растителни видове, включително и изчезващи такива, намаляват ерозията на почвата.

Един опростен, примерен модел за създаване на гъста, разнообразна гора може да изглежда по следният начин:

1. Избор на видове:

Идентифициране на видовете дървета от местната растителност. Често тя е  подходяща за района в който се засажда. Но не винаги е естествена. За да установят това, държавните горски стопанства правят изследвания. 

Естествените гори са многопластови и много по-устойчиви от тези изцяло изградени от монокултури с приблизително еднаква възраст. Желателно е да се засаждат четири слоя растителност, изграждайки здрава зелена стена от дървета и храсти. Избира се максимален брой различни дървесни видове, за да се създаде баланс максимална плътност.

2. Подготовката на почвата:

Тази стъпка не винаги е задължителна. В зоните лишени развита растителност, почвата често е деградирала, уплътнена, напоена с вода или доминираща от бактерии. Дърветата обаче се нуждаят от доминираща гъбички, мека и ронлива почва, така че корените им да могат да се установят по-бързо и да имат по-добър достъп до хранителни вещества. Това налага предварително обработване на почвата с цел възстановяване на липсващата биология и кислород. Възможно е изкуствено добавя към земята на компостен материал съпроводено с механично обръщане. Процесът обогатява щамовете от полезни гъби, за които е известно, че взаимодействат със специфичните дървесни видове.

3. Засаждане на фиданките:

След като почвата е подготвена, фиданките се засаждат с помощта на общността. Засаждаме три до четири фиданки на квадратен метър по схема предоставена от държавното горско стопанство или по случаен начин, който отразява как растат естествените гори. Избираме да засадим млади фиданки, тъй като те са по-адаптивни и могат да образуват симбиотични връзки с микоризните гъби в почвата много по-бързо от по-старо дърво.

4. Поддръжка:

В зависимост от конкретния проект, може да се наложи полагането на слой от компост или мулчиране със слама. Мулчът предпазва почвата и задържа влагата. Видове като земни червеи, бръмбари и други насекоми се хранят отгоре надолу, изграждайки плодородието на почвата, като издърпват мулча в земята, за да бъде разграден от микроби. Възможно е предвиждането на периодично хидратиране на фиданките. 

Степента на оцеляване винаги трябва да бъде над 80% и често над 90% – ако проектите се изпълняват правилно. При по-ниски резултати се извършва допълващ залесяване в рамките на 2-3 години. Обикновено след две до три години горите са 100% самоподдържащи се.

Стани част от промяната сега

След като се запознахте с дълбочинa на процесa на залесяване, е време да действаме. Вашият принос е от съществено значение за възстановяването на нашите гори и защитата на бъдещето на нашата планета. Ето как можете да се включите веднага:

Посетете раздела ни “Как да помогна?” и се информирайте за предстоящите инициативи за залесяване, в които се нуждаем от вашата помощ. Вашето време и усилия са най-ценният ресурс, който можем да получим.

Ако времето ви е ограничено, обмислете възможността за финансов принос. Всяко дарение помага за закупуването на необходимите материали, фиданки и поддържането на нашите проекти за залесяване.

Споделете нашата мисия с приятелите, семейството и колегите си. Последвайте ни в социалните медии и споделяйте нашите публикации, за да увеличим общественото осведомяване и подкрепа.

Не отлагайте – вашите действия имат силата да променят бъдещето. Присъединете се към нас днес и направете първата стъпка към по-зелено утре!