Ерозия на почвата
Ерозията е виновна за загубата на плодородни, богати земи в световен мащаб. България не е подмината от тези процеси. Налице у нас са благоприятни за
Реконструкцията на горите има за цел да подобри тяхното здраве, устойчивост и добивност. Статистически проучвания сочат, че към днешна дата в световен мащаб са изчезнали половината от естествените гори, а със сегашните темпове до 2050 година над една четвърт от видовете живи организми ще са напълно изчезнали. Основен причинител за бързото изчезване на горските масиви разбира се е човекът. Тенденцията се задълбочава и сме достигнали пределна точка, в която не можем повече да отлагаме промяната в отношението си към природата.
Парадоксът в нашето съвремие е, че обществото възлага изключително големи надежди на световните природни ресурси, без да поема отговорност по отношение на тяхното опазване и възстановяване. Обезлесяването и деградацията на горите играят ключова роля за живота на цялата планета. Значението и функциите на горите са неизброими: нужни са за поддържане на биологичното разнообразие, за подобряване качеството на въздуха, за смекчаване на климатичните промени, за ограничаване на бедността и още, и още. Като в същото време горските екосистеми са натоварени и също страдат от климатичните промени, замърсявания, вредители и пожари. Всичко това е само малка част от причините да се търсят адекватни и работещи решения за здравето на горите, като едно от тях е именно реконструкцията.
Защо реконструкционните залесявания са ефективно средство за повишаване продуктивността и устойчивостта на горите? Кои са подходящите типове горски култури след реконструкция на нископродуктивни гори в България? Как се определя гъстотата на създадените култури? Подробни отговори ще откриете в редовете по-долу.
Ерозията е виновна за загубата на плодородни, богати земи в световен мащаб. България не е подмината от тези процеси. Налице у нас са благоприятни за
Горите регулират цялата екосистема на планетата. Чрез тях Земята диша. Днешната версия на широкомащабно консуматорство обаче е повод за тревожно преобразяване на земята. Засиленото използване
България е на едно от челните места в Стария континент по разнообразие на животински видове, чието основно местообитание са горите. Приносът на екосистемите по света достига далеч
Основният замисъл се състои в изкуствено подобряване състава и състоянието на насажденията. Те могат да бъдат засегнати от стихийни бедствия, неправилна или незаконна сеч, вредители или климатични промени (суша, продължителни поройни дъждове). Бъдещото подобряването на добивността от гората също се извършва чрез реконструкция, като се заменят малоценни и неустойчиви дървесни и храстови видов с ценни смесени широколистно-иглолистни и иглолистно-широколистни насаждения.
Според експерти причините сега в България да съществуват гори, установени за реконструкция, са много и се коренят както в настоящето, така и далеч назад в миналото. Според данни реконструкцията на неустойчивите и нископродуктивни семенни и издънкови насаждения и кутлтури заема относително голям дял от общия обем на залесяванията у нас – около 25 – 30%. Площта на тези гори е 634 000 ха., характеризиращи се с нищожна продуктивност – прираст 1 м3/ха и строителна дървесина под 30%. Те са твърде важен резерв, едно от най-ефективните средства за повишаване и подобряване на общата продуктивност на горския фонд.
Друга съществено важна причина е, че в тях се включват високостъблените букови и дъбови насаждения от V бонитет със силно влошени и изредени дървостои, с ниска продуктивност; издънковите дървостои с ниска продуктивност (IV-V бонитет – условен показател за продуктивността на почва или гора), предимно дъбови, смесени широколистни, букови и габърови; насаждения с добър растеж, но съставени от малоценни видове – мекиш, клен, глог, мъждрян и др.; изредените и невъзобновени насаждения със склопеност до 0,4 включително. Характерно при тях е, че са разпространени върху различни почвени типове: черноземи, чернозем-смолници, сивокафяви, канелини, алувиални, кафяви и тъмноцветни планинскогорски. Около 1/3 от тях се намират на средно богати и богати месторастения (високобонитени), където е необходимо да се запази първичната широколистна растителност. Поради тази причина и подходът към реконструкционните залесявания на нископродуктивните гори трябва да бъде различен.
При реконструкция най-напред се дава предимство на насажденията, които растат на по-благоприятни типове месторастения. За тях могат да се използват обикновената ела, зелената дугласка, смърчът, веймутовият бор, червеният дъб, акацията, липите, обикновеният ясен, яворът и др. За насажденията на ерозирани месторастения са подходящи главно пионерните видове бял и черен бор, бреза, трепетлика, бяла мура. На подходящи места могат да се създават орехови, кестенови и други горскоплодни култури, а също и двуетажни насаждения.
Важно е да отбележим, че тук е изключително наложителен диференциран подход при избора на видовете за залесяване, определянето на типовете култури и грижите за тях.
Препоръчва се залесяванията за реконструкция да се извършват под склопа (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%BB%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82) на дървостоя, в котли, коридори и след гола сеч.
Залесяване под склопа се прилага в чистите габърови, церови и липови насаждения, растящи при добри условия на месторастение – I –II бонитет, достигнали 40-50-годишна възраст. Под габъровите дървостои се използват предимно обикновеният бук и зимният дъб, а също така и червеният дъб, дивата череша, зелената дугласка, смърчът и елата. Залесяването под склопа на издънковите церови насаждения се извършва главно с благун, летен и зимен дъб, а под липовите – с обикновен дъб.
Площите в насажденията за реконструкция се откриват най-често чрез цялостно изсичане на дървостоя, като предварителната подготовка на почвата включва различни форми в зависимост от условията на месторастене: пълна обработка, пояси, ръчни тераси, пътеки-тераски, площадки и дупки.
В хълмисто-предпланинската част на долния пояс на дъбовите гори, издънковите дървостои (от благун, зимен дъб и цер) са главно от IV-V бонитет. След тяхното изсичане се създават и смесени дъбово-борови насаждения, като се повишава почвозащитната и дървопроизводствената ефективност на дървесната растителност.
След изсичането на издънкови насаждения с влошени дървостои от горун, бук и други ценни видове на добри месторастения – I-III бонитет в горните части на дъбовия пояс, се създават по-устойчиви и по-високопродуктивни смесени насаждения. За засаждане може да се ползват фиданки от явор, брез, дива череша, червен дъб, бук и зимен дъб. На сенчестите изложения между долния и средния пояс на богати почви е подходяща и зелената дугласка.
Обичайно при реконструкционните залесявания се препоръчва създаването на смесени насаждения и използването на стандартни посадъчни материали. Гъстотата е 150-350 фиданки на декар (2,5 -4/1,2 – 1,5 м).
©Copyrights 2023 Zalesi | All Rights Reserved
