Защо имаме нужда от горски разсадници?
Горите регулират цялата екосистема на планетата. Чрез тях Земята диша. Днешната версия на широкомащабно консуматорство обаче е повод за тревожно преобразяване на земята. Засиленото използване
Ерозията е виновна за загубата на плодородни, богати земи в световен мащаб. България не е подмината от тези процеси. Налице у нас са благоприятни за това явление условия и цифрите, указващи вече нанесените щети, са изключително тревожни. Какви мерки са необходими, за да бъде съхранен ландшафтът? Един от отговорите се крие в правилното и умно залесяване на водосборите.
Ерозията в България в цифри
Определението за ерозия съгласно учебниците по лесовъдство е:
Ерозията представлява разрушаване и отнасяне на почвата и подпочвата от нерегулярните повърхностни течащи води, а на места и от вятъра.
Отмиването на горния слой на почвата и превръщането ѝ в негодна за отглеждане на култури, не е нещо ново за нашите географски ширини. Характерният разнообразен релеф на страната ни в цифри изглежда по следния начин: над 68% равнисто-хълмисти и планински пейзажи, като върху 50% от тях са в ход ерозионни процеси с различна степен на интензивност.
По отношение обработваемите земи, проучванията сочат тревожни данни: засегнати от ерозия са над 70% от тях, като средногодишно разрушени и отнесени са около 40 млн. m³ почва и около 2,2 млн. тона хумус. Това говори за мащабна и реална заплаха за родното земеделие и качества на почвата.
Шокиращите цифри изискват незабавно внимание и контрамерки, с оглед обръщане на процесите възможно най-скоро и цялостно съхранение на природните ресурси.
Чрез комбинираната борба с ерозията – залесявания и хидротехнически съоръжения, се очаква регулиране на повърхностния воден отток и превръщането му във вътрешнопочвен, заздравяване на хидрографската мрежа, намаляване затлачванията на язовирите и запазване плодородието на почвата.
Горите регулират цялата екосистема на планетата. Чрез тях Земята диша. Днешната версия на широкомащабно консуматорство обаче е повод за тревожно преобразяване на земята. Засиленото използване
Реконструкцията на горите има за цел да подобри тяхното здраве, устойчивост и добивност. Статистически проучвания сочат, че към днешна дата в световен мащаб са изчезнали
България е на едно от челните места в Стария континент по разнообразие на животински видове, чието основно местообитание са горите. Приносът на екосистемите по света достига далеч
От гореказаното изводите са, че противоерозионното залесяване е мярка с много положителни ефекти не само с оглед съхранението на почвеното богатство и качества, но за здравето на водните природни ресурси, предотвратяването на бедствия, предизвикани от язовири и други. Ето защо различните каузи за залесяване, насочени специално към преодоляването на ерозията, са изключително важни. Те са препоръчителен избор когато целта е опазване на природата в България с реални резултати.
Съществена част от земите, засегнати от ерозията, са водосборите. Според хидрологията, водосборният басейн е територията, на която дадена акватория – река или друга, събира своите води. У нас, повечето водосбори са разположени в планинските райони и са или с налична ерозия, или са потенциално застрашени от нея. За да се изяснят мерките, нужни са стопиране на ерозията там, е необходим по-задълбочен поглед към водосборите и добрите практики при въвеждането на нови култури там с цел противоерозионни мерки.
Заемат най-голяма част от водосборите. Силно ерозирани и стръмни, част от тях са пригодни за залесяване, а други не, защото обичайно почвата там е бедна, плитка, суха и с нестабилна повърхност. Какво е решението? Подготовка на нелесопригодните участъци и последващо затревяване или поясно или масивно залесяване, в зависимост от най-подходящата за терена дейност.
Комплексът активности за борба с ерозията на водосборните басейни следва да бъде препоръчан от специалисти инженер-лесовъди в цялостен проект, съобразен с особеностите на конкретния водосбор. При изработката на подобен план се взимат предвид редица специфики, според които се формира структуриран етапен план за хидротехнически (терасиране на склоновете) и лесомелиоративни (за подобряване на производителността на земята чрез регулиране на напояването) мероприятия, които са необходими и най-подходящи с оглед създаване на условия за трайно съхранение на потенциалните възможности на земята.
Централно място в борбата с вредната ерозия заемат залесяванията. Те са основно мероприятие с изключително голям икономически ефект и полза.
Освен бели дробове на планетата, източник на храна, различни суровини като дървесина и смоли и място за отдих, горите и растенията са и отговор срещу ерозията с потенциал да обърнат процесите и да минимизират и елиминират ерозионните процеси.
За да бъде успешно едно залесяване обаче, то трябва да е правилно планирано. Необходимо е създаване на гори с оптимална за конкретния район плътност и строеж, които да изпълняват активна водорегулираща и противоерозионна роля. Към същинското залесяване се пристъпва след изграждането на съответните хидротехнически съоръжения. Типовете и видовете култури, които ще се засаждат, се избират в съответствие с режима на поройните водни течения и състоянието на хидрографската мрежа.
Доказано е, че най-добра защита срещу ерозията осигуряват:
Всички земи, които са разположени на по-голяма надморска височина и с наклон над 20° и неблагоприятни почвени условия, трябва да бъдат цялостно залесени за регулиране на водния отток. Така ще се осигури мощна механична преграда, ограничаваща до минимум ерозията.
Изграждат се при малки наклони на терена. С помощта на правилно разположени подходящи влаголюбиви растения и култури се постигат регулация на повърхностния воден поток, трайно фиксиране на поройното легло и като цяло – подобрена екологичната обстановка. Поясните залесявания биват:
За предпочитане са смесените горски култури, които заедно имат общ по-висок ефект за защита на почвата, регулиране на напояването, подобрение на почвата. Особено важно е съставът и гъстотата на видовете да са оптимални от хидрологична и почвозащитна гледна точка, тъй като растителността е най-важният фактор за регулиране на водния отток. Задължително е, освен да защитава почвата ефективно, културата да е подходяща за производство на горски суровини.
Подходящи горски дървесни и храстови видове за противоерозионни залесявания на основните части на водосборите
Препоръчват се храстово-дървесните типове. Могат да се засадят белият и черният бор заедно с липи, клен, шестил, обикновена леска, ива и други.
Почвата се подготвя според противоерозионните изисквания към нея. Оформя се по хоризонталите на тераси, пътеки-тераски, площадки и дупки, като всеки обърнат пласт играе ролята на водозадържащ микровал.
Садят се фиданки в цепнатини, отворени с подобрения меч на Колесов, или в копани дупки чрез засипване или с друг садилен уред. За силно ерозирали земи отлично решение е саденето на снопчета фиданки, което допринася за по-успешно прихващане и склопяване на културите. Най-често по този метод се залесява с едногодишни борови фиданки.
Първоначалната гъстота на този тип противоерозионно залесяване е голяма.
Грижите за фиданките включват окопавания – разрохкване и плевене през пролетта и лятото, туширане на различни вредители и болести по културите, попълване на залесителните пояси и масиви и други.
Знаете ли, че над 5 млн. декара от залесяванията у нас са извършени с противоерозионна цел? За да могат да бъдат обхванати повече земи у нас, застрашени от ерозия, нужни са хора. „Колкото повече, толкова повече”, както казва мъдрият Мечо Пух – любимият герой на А.А. Милн. Изборът на терен, пострадал от ерозията и в нужда от помощ, изработването на цялостен план за възстановяването му – оставете на нас, екипа на Фондация Залеси, включващ опитни лесоинженери.
Обръщаме се към Вас с апел да ни подкрепите единствено като отделите един ден за природата на България и ни помогнете със засаждането на нови гори и култури, които ще подкрепят здравето и красотата на нашата Родина.
©Copyrights 2023 Zalesi | All Rights Reserved
